Mar 13, 2006, 8:26 PM

Хижи

Poetry

1.6K 0 6

В белоснежна вихрушка
озарена от лъч светлина
ноща косата си пуска
над грешната черна земя...

И в миг покрива се всичко
със сива - безплътна тъга
тъй брутално спокойна -дори
безмерничко зла.....

А децата в крайните хижи
събуждат се млади и живи
очите им мили познали са мъката само
от крайните хижи с живота да се борят от рано...

В очите дълбоко е скрита
надежда в снежинка една -
се стапя във калната локва
настъпена сякаш е змия.....

Тръгват децата отново
в безпирен и стар кръговрат
безцелно отново се лутат търсейки бряг...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Dimi (Дими Фильова)

Интересен стих! ПОздравления!

2006-03-14T20:59:30+02:00
dani (Даниела)

ПУНКТОАЦИЯТА ТИ КУЦА,А ИНАЧЕ Е ДОКОСВАЩО...

2006-03-14T20:00:15+02:00
кумеца (Румен Ченков)

"В очите дълбоко е скрита
надежда в снежинка една -
се стапя във калната локва
настъпена сякаш е змия.....

Неправилно построение. Сякаш в първите две строфи си започнал една мисъл, после внезапно си се сетил за нещо друго, по важно, и си го записал.
И ако го дадеш за издаване, всеки редактор ще ти каже, че няма такъв препинателен знак, който да се състои от пет точки.
Ако всеки те излъже, каква ти е ползата?

2006-03-14T19:41:00+02:00
scram (Вал)

Много е хубаво!Браво!

2006-03-14T18:42:24+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Браво и от мен!

2006-03-14T12:26:12+02:00