В белоснежна вихрушка
озарена от лъч светлина
ноща косата си пуска
над грешната черна земя...
И в миг покрива се всичко
със сива - безплътна тъга
тъй брутално спокойна -дори
безмерничко зла.....
А децата в крайните хижи
събуждат се млади и живи
очите им мили познали са мъката само
от крайните хижи с живота да се борят от рано... ...