28 jun 2013, 21:07

Хиляда и сто

  Poesía
700 0 2

           

               Хиляда и сто

     

Сънувал бях сто и хиляда...

Не разбирах само едно --

в рая ли спях или в ада,

щом са хиляда и сто?

 

Съня си питах с досада,

размахала черно крило --

защо тези сто и хиляда

правят хиляда и сто?


Сънувах и сто, и хиляда...

Само там, в съня, не видях

някъде скрит да е ада.

Може би в рая аз спях ?

 

 

 

                                                                                                 8 декември, 2009







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Порчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...