Химикалка
609
0
0
Отворих мойта чанта и
вдях стара химикалка,
подарена ми от теб.
Налегнаха ме носталгични
мисли за отминалите дни,
които не изрекох аз на глас.
Първо спомних си за
твоята усмивка, изпълваща
ме с доброта и страст.
След това лицето ти пред
мен изникна.
И събудих се завчас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Маринов Todos los derechos reservados
