12 mar 2013, 13:23

Химикалка 

  Poesía » De amor
435 0 0

Отворих мойта чанта и

вдях стара химикалка,

подарена ми от теб.

 

Налегнаха ме носталгични

мисли за отминалите дни,

които не изрекох аз на глас.

 

Първо спомних си за

твоята усмивка, изпълваща

ме с доброта и страст.

 

След това лицето ти пред

мен изникна.

И събудих се завчас.

© Ангел Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??