Химикалка
610
0
0
Отворих мойта чанта и
вдях стара химикалка,
подарена ми от теб.
Налегнаха ме носталгични
мисли за отминалите дни,
които не изрекох аз на глас.
Първо спомних си за
твоята усмивка, изпълваща
ме с доброта и страст.
След това лицето ти пред
мен изникна.
И събудих се завчас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Маринов Все права защищены
