6 ene 2009, 23:34

Хипертонични мисли

  Poesía » Otra
899 0 2

Днес внезапно, ненадейно, нежелано прилоша ми.
И оказа се, че кръвното ми скочило високо.
Поуплаших се и спомени нахлуха във главата ми,
явно стресът и уплахата съм взела надълбоко.

Ретроспекция му викат, равносметка го наричат,
и до него щом се стигне - значи нещо ни тревожи.
Да се връщат във годините доста хора не обичат,
но понякога го правим, че без спомени не може.

Хем се чувствах пълноценна, хем отхвърлена далече,
хем за всичко съм спокойна, хем за нещо се тревожа...
Но зарекох се - за нищо няма да се нервя вече,
а пък ядове и гадове във джоба си ще сложа!

И съвземайки се бавно, пак премислях куп години,
и разбрах, че - интересно - ала дявол да го вземе,
всяко време щом премине (като фокус на Худини),
се превръща неизменно във доброто старо време!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честито юбилейно творение! Хареса ми много! Силно и реалистично! Но...млада си за такива мисли..."Какво да кажем ние с гайдите?" Сърдечни поздрави!
  • Ах, не знаеш само колко си права!
    Много ми хареса! Особено края!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...