Jan 6, 2009, 11:34 PM

Хипертонични мисли

  Poetry » Other
900 0 2

Днес внезапно, ненадейно, нежелано прилоша ми.
И оказа се, че кръвното ми скочило високо.
Поуплаших се и спомени нахлуха във главата ми,
явно стресът и уплахата съм взела надълбоко.

Ретроспекция му викат, равносметка го наричат,
и до него щом се стигне - значи нещо ни тревожи.
Да се връщат във годините доста хора не обичат,
но понякога го правим, че без спомени не може.

Хем се чувствах пълноценна, хем отхвърлена далече,
хем за всичко съм спокойна, хем за нещо се тревожа...
Но зарекох се - за нищо няма да се нервя вече,
а пък ядове и гадове във джоба си ще сложа!

И съвземайки се бавно, пак премислях куп години,
и разбрах, че - интересно - ала дявол да го вземе,
всяко време щом премине (като фокус на Худини),
се превръща неизменно във доброто старо време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честито юбилейно творение! Хареса ми много! Силно и реалистично! Но...млада си за такива мисли..."Какво да кажем ние с гайдите?" Сърдечни поздрави!
  • Ах, не знаеш само колко си права!
    Много ми хареса! Особено края!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...