3 sept 2025, 7:35

Хипотетично

  Poesía
143 0 0

Хипотетично

Един след друг изнизват ни се дните

и времето безжалостно лети!

Спомени, стаени във душите

се стелят като пролетни мъгли!

Животът като кораб във морето

се люшка между бурните вълни!

На болка и на радост във сърцето

обречени са земните ни дни!

Любовта е скитница бездомна

в дебрите на нашата съдба.

За какво ли тя ни е виновна?

Чиста, бликнала в очи сълза!

Миг един, но той е цяла вечност,

и една Вселена цял живот!

Устни за любов готови. Нежност.

Забраненият, но сладък плод!

Дните ни отлитат безвъзвратно

с вятъра на нашите мечти.

В другия живот най-вероятно

в него ще се сбъднат може би!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...