Хипотетично
Хипотетично
Един след друг изнизват ни се дните
и времето безжалостно лети!
Спомени, стаени във душите
се стелят като пролетни мъгли!
Животът като кораб във морето
се люшка между бурните вълни!
На болка и на радост във сърцето
обречени са земните ни дни!
Любовта е скитница бездомна
в дебрите на нашата съдба.
За какво ли тя ни е виновна?
Чиста, бликнала в очи сълза!
Миг един, но той е цяла вечност,
и една Вселена цял живот!
Устни за любов готови. Нежност.
Забраненият, но сладък плод!
Дните ни отлитат безвъзвратно
с вятъра на нашите мечти.
В другия живот най-вероятно
в него ще се сбъднат може би!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
