Хипотетично

Хипотетично

Един след друг изнизват ни се дните

и времето безжалостно лети!

Спомени, стаени във душите

се стелят като пролетни мъгли!

Животът като кораб във морето

се люшка между бурните вълни!

На болка и на радост във сърцето

обречени са земните ни дни!

Любовта е скитница бездомна

в дебрите на нашата съдба.

За какво ли тя ни е виновна?

Чиста, бликнала в очи сълза!

Миг един, но той е цяла вечност,

и една Вселена цял живот!

Устни за любов готови. Нежност.

Забраненият, но сладък плод!

Дните ни отлитат безвъзвратно

с вятъра на нашите мечти.

В другия живот най-вероятно

в него ще се сбъднат може би!