Тънко и разядено въжето,
загледано е надалеч хлапето.
Не иска да погледне тук, сега,
а гледа то напред с шега.
Разсеян поглед надалеч,
за слънцето мечтае веч.
Но въжето се едвам държи,
то разяжда се от слънчеви лъчи.
Те далеч са, а то е тук,
оставено, забравено от всеки друг.
Но пробужда се старецът-хлапе,
защото къса се вечното въже. ...