Suffer (Габриела)
8 0
5.07.2008 г., 21:30 ч.

Хлапето с въжето 

  Поезия
466 0 2

Тънко и разядено въжето,
загледано е надалеч хлапето.
Не иска да погледне тук, сега,
а гледа то напред с шега.

Разсеян поглед надалеч,
за слънцето мечтае веч.
Но въжето се едвам държи,
то разяжда се от слънчеви лъчи.
Те далеч са, а то е тук,
оставено, забравено от всеки друг.

Но пробужда се старецът-хлапе,
защото къса се вечното въже.
Загасва пламъкът в душата,
но очите вечно търсят светлината.
Вижда в края той лъжата
и колко в жестока тя - съдбата.

Но погледът не е разсеян вече,
а заедно с въжето отиде надалече.

© Габриела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??