Омръзнаха ми шум, тълпи
градът и гражданята.
Котакът мисъл ми втълпи -
за къщичка в гората.
Метлата яхнаме и газ -
мадам и котка рижа.
Сред парк, не тъй далеч от нас -
поразрушена хижа.
Ще я белосам с прясна вар,
ще задими комина...
И може заблуден гъбар,
на гости да намине...
Отде се пръкна тоз дебил?
Пазачът бил - на парка.
Три дни, понеже не бе мил,
ще кара на попарка...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados