Омръзнаха ми шум, тълпи
градът и гражданята.
Котакът мисъл ми втълпи -
за къщичка в гората.
Метлата яхнаме и газ -
мадам и котка рижа.
Сред парк, не тъй далеч от нас -
поразрушена хижа.
Ще я белосам с прясна вар,
ще задими комина...
И може заблуден гъбар,
на гости да намине...
Отде се пръкна тоз дебил?
Пазачът бил - на парка.
Три дни, понеже не бе мил,
ще кара на попарка...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
П.П. Дари, вещици, на метла в парка може да има, но хижи и гъбари - изключено! imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
