Омръзнаха ми шум, тълпи
градът и гражданята.
Котакът мисъл ми втълпи -
за къщичка в гората.
Метлата яхнаме и газ -
мадам и котка рижа.
Сред парк, не тъй далеч от нас -
поразрушена хижа.
Ще я белосам с прясна вар,
ще задими комина...
И може заблуден гъбар,
на гости да намине...
Отде се пръкна тоз дебил?
Пазачът бил - на парка.
Три дни, понеже не бе мил,
ще кара на попарка...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
П.П. Дари, вещици, на метла в парка може да има, но хижи и гъбари - изключено! paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
