23 abr 2016, 21:18

Хоп

  Poesía
929 0 3

днес

златна жена

въртяща времето в малките си обувки

връзвам в косите си

монети

сняг

падащ на парцали

миг преминал през очите ти

карамелени пръчици щастие

преплетени в безкрайна лудост

минус градуси

крехки рамене

написана любов

хоп

сантиментално оправдана

резистенция

в която друга една луна

изгрява зад върховете ми

а ти си август

от книга с твърди корици

архивирал сълзите ми

на разсъмване

днес

златна жена

танцувам в малките ти обувки

чакам достатъчно

да те видя

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Белла,знаеш

    Рада,благодаря за високата оценка

    Дочка,така си е

    Благодаря,момичета!
  • "минус градуси

    крехки рамене

    написана любов

    хоп

    сантиментално оправдана

    резистенция"

    Написаното... само изглежда гладко,
    а е изгърбено от нетърпение
    докато разтяга на думите резкия ластик
    като прашката на вдъхновението...

    И на мен ми допадна!
  • Интелигентна и наистина поезия! Бялата поезия не е само бла-бла, всяка думичка трябва да се премисли, но най-напред трябва да ти дойде свише, а не да я изсмучеш отнякъде, където я няма...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...