Хоп

23 апр. 2016 г., 21:18

Поэзия

632 0 3

днес

златна жена

въртяща времето в малките си обувки

връзвам в косите си

монети

сняг

падащ на парцали

миг преминал през очите ти

карамелени пръчици щастие

преплетени в безкрайна лудост

минус градуси

крехки рамене

написана любов

хоп

сантиментално оправдана

резистенция

в която друга една луна

изгрява зад върховете ми

а ти си август

от книга с твърди корици

архивирал сълзите ми

на разсъмване

днес

златна жена

танцувам в малките ти обувки

чакам достатъчно

да те видя

dressy (Зорница Николова)

2016-04-24T19:37:58+03:00

Белла,знаеш

Рада,благодаря за високата оценка

Дочка,така си е

Благодаря,момичета!
Довереница (Дочка Василева)

2016-04-24T10:44:45+03:00

"минус градуси

крехки рамене

написана любов

хоп

сантиментално оправдана

резистенция"

Написаното... само изглежда гладко,
а е изгърбено от нетърпение
докато разтяга на думите резкия ластик
като прашката на вдъхновението...

И на мен ми допадна!
radiola (Рада Димова)

2016-04-24T09:38:17+03:00

Интелигентна и наистина поезия! Бялата поезия не е само бла-бла, всяка думичка трябва да се премисли, но най-напред трябва да ти дойде свише, а не да я изсмучеш отнякъде, където я няма...