18 ago 2015, 11:00  

Хора, дръжте се естествено!

  Poesía
2K 0 7

Хора, дръжте се естествено!

Престанете с вашите превземки!

Цял живот ли ще ги разигравате

тези евтини и пошли сценки...

 

Хора, дръжте се естествено!

Не забравяйте кои сте всъщност!

Да не би да ви е неудобно 

или срам от собствената същност?

 

Хора, дръжте се естествено!

Гордейте се с това, че сте различни!

И вместо да се сливате с тълпата -

изпъквайте! Бъдете  личности!

 

Хора, дръжте се естествено!

Не преигравайте! Бъдете себе си!

Че положението стана бедствено -

погубихте си отличителните белези...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калински Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво послание, убедигелно и силно изказано! Позддрави, Калински!
  • Първо - благодаря
    Второ - да, всеки играе роли понякога, нормално е да не се разкриваш напълно пред всички. Говорим, обаче за хората, които не се прикриват от време на време, а направо са изгубили идентичността си. Това ме провокира, но не в момента на написване на стихотворението, а ежедневно - когато виждам толкова хора,(особено млади) които имат толкова индивидуални качества и прекрасни отличаващи ги черти , но вместо да ги разкриват, те избират да се слеят с тълпата и да тънат в еднаквост. Това, което си, те откроява от другите. Когато се слееш с тях няма как да изпъкнеш и съответно се обезличаваш.
  • ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ Е ТРУДНО И НЕ ВЪВ ВСЯКА СИТУАЦИЯ СЕ ПОЛУЧАВА.
  • Понякога не е лошо да се прикриваш. Така не ти мрънкат на главата другите.Интересно стихотворение. Звучи емоционално, като призив...нещо те е провокирало.
    Хареса ми.
  • „За да заявиш, че познаваш себе си, трябва да си изпадал в абсолютно всички възможни житейски ситуации, което на практика е невъзможно“ - наистина ли единствено ситуациите ни определят? Именно тук се крие тънката граница, дали избираме да приемем инстинкта, защитната реакция - към въпросните ситуации и обграждащата ни среда, за своя същност, или ще решим да търсим някое бисерче по-дълбоко в себе си

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...