Хора с маски

В този измислен свят към лошо променен,

препълнен с хора с маски, криейки лицата.

Трудно би открил човек с душа, неосквернен,

ще го познаеш ти не по думите му а по делата.

Много от тези маски се представят за души,

но то сърцето добро само ще ги разпознае.

Когато не усеща истинските хора то тъжи,

а колко наранено е било само то си знае!

И сякаш в театъра на тяхното представление,

сме и ние и плащаме си билета, за жалост, уви.

Каква безочливост, наглост, какво падение,

но все пак накрая маските им падат нали!

И спектакъла свършва, идва и неговият край

и маските им ги няма вече на техните лица.

Те нямат страх от Бога, продължават докрай

пак слагат маски с усмивка а отдолу тъга!