7 дек. 2023 г., 06:04

Хора с маски

489 2 1

                                      Хора с маски

 

 

 

В този измислен свят към лошо променен,

препълнен с хора с маски, криейки лицата.

Трудно би открил човек с душа, неосквернен,

ще го познаеш ти не по думите му а по делата.

 

Много от тези маски се представят за души,

но то сърцето добро само ще ги разпознае.

Когато не усеща истинските хора то тъжи,

а колко наранено е било само то си знае!

 

И сякаш в театъра на тяхното представление,

сме и ние и плащаме си билета, за жалост, уви.

Каква безочливост, наглост, какво падение,

но все пак накрая маските им падат нали!

 

И спектакъла свършва, идва и неговият край

и маските им ги няма вече на техните лица.

Те нямат страх от Бога, продължават докрай

пак слагат маски с усмивка а отдолу тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...