26 mar 2008, 17:28

Хората и техните мечти

970 0 1

 

Слънцето оглежда се в луната,

а луната във звездите

и започна малка приказак тогава

за хората и за мечтите.

 

Пеперуда с ледени крила лети

и чака някой да ги разтопи,

за да може тя свободно пътя си да продължи

и да гледа от високо хората и техните мечти.

 

Ще разказва тя как две сърца заедно кървят,

как две очи за други две сълзят,

как една душа търси сродната на нея,

как една вселена от любов е изградена.

 

И всичко тя ще побере в своето крехко пеперудено сърце,

но трудно до него ще се добереш,

защото първо своята душа ще трябва да дадеш,

за да разбереш, че човек също може да мечтае

колко дълго неговата приказка ще трае.

 

А дотогава тя ще си лети и ще вижда хората и техните мечти...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О...Омайващ стих, наистина прекрасен!Наситен с много чувство и красота!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...