Mar 26, 2008, 5:28 PM

Хората и техните мечти

  Poetry » Love
965 0 1

 

Слънцето оглежда се в луната,

а луната във звездите

и започна малка приказак тогава

за хората и за мечтите.

 

Пеперуда с ледени крила лети

и чака някой да ги разтопи,

за да може тя свободно пътя си да продължи

и да гледа от високо хората и техните мечти.

 

Ще разказва тя как две сърца заедно кървят,

как две очи за други две сълзят,

как една душа търси сродната на нея,

как една вселена от любов е изградена.

 

И всичко тя ще побере в своето крехко пеперудено сърце,

но трудно до него ще се добереш,

защото първо своята душа ще трябва да дадеш,

за да разбереш, че човек също може да мечтае

колко дълго неговата приказка ще трае.

 

А дотогава тя ще си лети и ще вижда хората и техните мечти...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

  • О...Омайващ стих, наистина прекрасен!Наситен с много чувство и красота!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...