4 sept 2009, 10:23

Хората си тръгват

  Poesía » Otra
679 0 0

Хората си тръгват...

Някои без куфари и без билети.
Толкова багаж се насъбра у мен,
не остана място - въздух за сърцето.
Трупаме по рафтовете прах
и очите на красивото закрихме.
Хората си тръгват пак и пак.
После чезнат, там зад ъгъла завиха.

Хиляди писма неписани,
всеки миг от мене ще изхвръкнат
листи, празни се разпръснаха,
само твоето писмо със мен замъкнах.
Онова за добротата.

Хората отново тръгват,
без дори да са до мене.
Теб те няма.
Знам, че тръгна.
Късно е да ти споделям.
Но ужасно днес ми липсваш.
Късно ли е да споделям?
Как да е достатъчно,
това от теб, което имам,
щом с небето го поделям?

Пазя само добротата.
Ти наистина ли си си тръгнал?

06.07.08

за дядо

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Златанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...