Хората си тръгват...
Някои без куфари и без билети.
Толкова багаж се насъбра у мен,
не остана място - въздух за сърцето.
Трупаме по рафтовете прах
и очите на красивото закрихме.
Хората си тръгват пак и пак.
После чезнат, там зад ъгъла завиха.
Хиляди писма неписани,
всеки миг от мене ще изхвръкнат
листи, празни се разпръснаха,
само твоето писмо със мен замъкнах. ...