Хората си тръгват...

Някои без куфари и без билети.
Толкова багаж се насъбра у мен,
не остана място - въздух за сърцето.
Трупаме по рафтовете прах
и очите на красивото закрихме.
Хората си тръгват пак и пак.
После чезнат, там зад ъгъла завиха.

Хиляди писма неписани,
всеки миг от мене ще изхвръкнат
листи, празни се разпръснаха,
само твоето писмо със мен замъкнах.
Онова за добротата.

Хората отново тръгват,
без дори да са до мене.
Теб те няма.
Знам, че тръгна.
Късно е да ти споделям.
Но ужасно днес ми липсваш.
Късно ли е да споделям?
Как да е достатъчно,
това от теб, което имам,
щом с небето го поделям?

Пазя само добротата.
Ти наистина ли си си тръгнал?

06.07.08

за дядо