Хоризонт
Ти си просторите, белите сънища,
мека прегръдка в мъглата.
Ти си ми живото, истинско сбъдване,
мирно ме водиш нататък.
С тебе е лесно и смешно, магическо,
толкова светло и мое!
И по душа с теб така си приличаме,
Аз ли бях? Ти ли си? Кой е?
Дните изгарям с безмерна чувствителност.
Бавно страхът се стопява.
Всичко започва с пътека в гърдите ни.
Колко добре ме познаваш!
Всяка звезда аз на тебе съм кръстила.
И в хоризонта се сливаме!
Даже и слепи обратно се връщаме.
Даже без глас се намираме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
