15 jul 2017, 17:48

Хоризонт на въздишките 

  Poesía
457 1 7

ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ

 

 

Все рисувам със поглед безкрайните демони,

по презумпция скрити дълбоко у мен

и прелита, прахосало свойте мигове времето,

и оставя в душата ми само спомен смутен...

 

Чувства, огнено страстни, резонират в сърцето.

Сетни сили напрягам да убия мига,

който сбрал е в ядрото си цяло столетие,

полудяло от ревност, суета, самота...

 

А животът ме мами да поема нататък –

към море и небе с хоризонт без разстрел

и наслагва в очите ми своя жив отпечатък –

страшно син и безгрижно жесток акварел!

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??