15 jul 2017, 17:48

Хоризонт на въздишките

  Poesía
621 1 7

ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ

 

 

Все рисувам със поглед безкрайните демони,

по презумпция скрити дълбоко у мен

и прелита, прахосало свойте мигове времето,

и оставя в душата ми само спомен смутен...

 

Чувства, огнено страстни, резонират в сърцето.

Сетни сили напрягам да убия мига,

който сбрал е в ядрото си цяло столетие,

полудяло от ревност, суета, самота...

 

А животът ме мами да поема нататък –

към море и небе с хоризонт без разстрел

и наслагва в очите ми своя жив отпечатък –

страшно син и безгрижно жесток акварел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...