15 jul 2017, 17:48

Хоризонт на въздишките

  Poesía
627 1 7

ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ

 

 

Все рисувам със поглед безкрайните демони,

по презумпция скрити дълбоко у мен

и прелита, прахосало свойте мигове времето,

и оставя в душата ми само спомен смутен...

 

Чувства, огнено страстни, резонират в сърцето.

Сетни сили напрягам да убия мига,

който сбрал е в ядрото си цяло столетие,

полудяло от ревност, суета, самота...

 

А животът ме мами да поема нататък –

към море и небе с хоризонт без разстрел

и наслагва в очите ми своя жив отпечатък –

страшно син и безгрижно жесток акварел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...