Хоризонт на въздишките
ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ
Все рисувам със поглед безкрайните демони,
по презумпция скрити дълбоко у мен
и прелита, прахосало свойте мигове времето,
и оставя в душата ми само спомен смутен...
Чувства, огнено страстни, резонират в сърцето.
Сетни сили напрягам да убия мига,
който сбрал е в ядрото си цяло столетие,
полудяло от ревност, суета, самота...
А животът ме мами да поема нататък –
към море и небе с хоризонт без разстрел
и наслагва в очите ми своя жив отпечатък –
страшно син и безгрижно жесток акварел!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
