Jul 15, 2017, 5:48 PM

Хоризонт на въздишките 

  Poetry
462 1 7

ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ

 

 

Все рисувам със поглед безкрайните демони,

по презумпция скрити дълбоко у мен

и прелита, прахосало свойте мигове времето,

и оставя в душата ми само спомен смутен...

 

Чувства, огнено страстни, резонират в сърцето.

Сетни сили напрягам да убия мига,

който сбрал е в ядрото си цяло столетие,

полудяло от ревност, суета, самота...

 

А животът ме мами да поема нататък –

към море и небе с хоризонт без разстрел

и наслагва в очите ми своя жив отпечатък –

страшно син и безгрижно жесток акварел!

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??