17 ago 2007, 20:26

ХОРИЗОНТАЛНО-ВЕРТИКАЛНО

  Poesía
1.4K 0 18
 

Живеем с тебе като в кръстословица -

хоризонтално ти, а аз по вертикал.

Докосват се пресечните ни точки

години вече - ти не си разбрал.


Че верността е синоним на постоянство

към принципи, към хора и към логото.

Че вярата е всъщност празник

за вярващите, не за Бога им.


Доверието има две позиции:

приемаш го (не се изтрива с гумата)

или в съмненията го обличаш

и мъртво е (не го ловят куршумите).


И мислех, че съм хванала натясно

на думите безсмисления пробег,

не заздравяват рани от предателство,

компромисите не умират в скобите.


Компромисите винаги тежат,

везните клатят се неравновесно,

житейските кутийки ни държат -

теб - водоравния  и мен - отвесната.


Кръстосват се допирните ни точки,

прехвърчат искри, спорове разгарят.

Какво ли ни разкрива многоточието?

Че има празно място между двама ни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотни метафори!
  • не заздравяват рани от предателство,

    компромисите не умират в скобите.
    .........................

    теб - водоравния и мен - отвесната.
    ................................

    Какво ли ни разкрива многоточието?

    Че има празно място между двама ни...

    ...

    гениални прозрения*
  • Много хубав стих (както всички останали) !!!
  • Прекрасни са стиховете ти , Доче.Много ме вълнуват и трогват.Браво, момиче.
  • Страхотен стих! Възхищавам ти се!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...