Живеем с тебе като в кръстословица -
хоризонтално ти, а аз по вертикал.
Докосват се пресечните ни точки
години вече - ти не си разбрал.
Че верността е синоним на постоянство
към принципи, към хора и към логото.
Че вярата е всъщност празник
за вярващите, не за Бога им.
Доверието има две позиции:
приемаш го (не се изтрива с гумата)
или в съмненията го обличаш
и мъртво е (не го ловят куршумите).
И мислех, че съм хванала натясно
на думите безсмисления пробег,
не заздравяват рани от предателство,
компромисите не умират в скобите.
Компромисите винаги тежат,
везните клатят се неравновесно,
житейските кутийки ни държат -
теб - водоравния и мен - отвесната.
Кръстосват се допирните ни точки,
прехвърчат искри, спорове разгарят.
Какво ли ни разкрива многоточието?
Че има празно място между двама ни...
© Дочка Василева All rights reserved.