17.08.2007 г., 20:26

ХОРИЗОНТАЛНО-ВЕРТИКАЛНО

1.4K 0 18
 

Живеем с тебе като в кръстословица -

хоризонтално ти, а аз по вертикал.

Докосват се пресечните ни точки

години вече - ти не си разбрал.


Че верността е синоним на постоянство

към принципи, към хора и към логото.

Че вярата е всъщност празник

за вярващите, не за Бога им.


Доверието има две позиции:

приемаш го (не се изтрива с гумата)

или в съмненията го обличаш

и мъртво е (не го ловят куршумите).


И мислех, че съм хванала натясно

на думите безсмисления пробег,

не заздравяват рани от предателство,

компромисите не умират в скобите.


Компромисите винаги тежат,

везните клатят се неравновесно,

житейските кутийки ни държат -

теб - водоравния  и мен - отвесната.


Кръстосват се допирните ни точки,

прехвърчат искри, спорове разгарят.

Какво ли ни разкрива многоточието?

Че има празно място между двама ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотни метафори!
  • не заздравяват рани от предателство,

    компромисите не умират в скобите.
    .........................

    теб - водоравния и мен - отвесната.
    ................................

    Какво ли ни разкрива многоточието?

    Че има празно място между двама ни...

    ...

    гениални прозрения*
  • Много хубав стих (както всички останали) !!!
  • Прекрасни са стиховете ти , Доче.Много ме вълнуват и трогват.Браво, момиче.
  • Страхотен стих! Възхищавам ти се!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...