14 nov 2009, 17:53

Хоризонтът и детето

  Poesía
961 0 7

                                                                         ... ако не станете като децата...

                                                                                        Иисус Христос

 

 

А къде е просторът? - попита детето... 

Защо светликът на простора се сви на топка 

и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли...

Ураган, който лакомо ще погълне цветята ни... 

Ех, дете - отговори му вятърът - хоризонтът е смутен...

Та ти го помилва и му се усмихна -

а той е свикнал другите да го гледат,

да цъкат с език и да казват: - Еех, далеко е...

Знаеш ли колко такива въздишки съм му отнесъл...

Сега го е страх...

Детето заплака, наведе се, откъсна цвете и тръгна

към смутения хоризонт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • харесах много!!!
  • Хареса ми стихчето ти!!!
    Привет!
  • Да достигнеш хоризонта, да го помилваш и да му се усмихнеш - постигната мечта? Отново си притчов, Георги! Човеколюбецо!
  • Децата в нас погребва времето ни без да забележим.
  • ... страхът на простора да бъде помилван... страхът от достижимост... и утешителната ласка на дете, която не познава условности и граници - отвъд невъзможното! Да бъдем деца - независимо от...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...