Хоризонтът и детето

Poetry

959 0 7

... ако не станете като децата...

Иисус Христос

А къде е просторът? - попита детето...

Защо светликът на простора се сви на топка

и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли...

Ураган, който лакомо ще погълне цветята ни...

Ех, дете - отговори му вятърът - хоризонтът е смутен...

Та ти го помилва и му се усмихна -

а той е свикнал другите да го гледат,

да цъкат с език и да казват: - Еех, далеко е...

Знаеш ли колко такива въздишки съм му отнесъл...

Сега го е страх...

Детето заплака, наведе се, откъсна цвете и тръгна

към смутения хоризонт...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

харесах много!!!

2012-03-06T19:04:08+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Хареса ми стихчето ти!!!
Привет!

2009-11-23T17:56:12+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Да достигнеш хоризонта, да го помилваш и да му се усмихнеш - постигната мечта? Отново си притчов, Георги! Човеколюбецо!

2009-11-17T14:27:28+02:00
враната (Маргарита Василева)

Децата в нас погребва времето ни без да забележим.

2009-11-16T08:27:53+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... страхът на простора да бъде помилван... страхът от достижимост... и утешителната ласка на дете, която не познава условности и граници - отвъд невъзможното! Да бъдем деца - независимо от...

2009-11-14T21:18:05+02:00