pureblack (Георги Колев)
100 377
14.11.2009 г., 17:53 ч.

Хоризонтът и детето 

  Поезия
720 0 7

                                                                         ... ако не станете като децата...

                                                                                        Иисус Христос

 

 

А къде е просторът? - попита детето... 

Защо светликът на простора се сви на топка 

и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли...

Ураган, който лакомо ще погълне цветята ни... 

Ех, дете - отговори му вятърът - хоризонтът е смутен...

Та ти го помилва и му се усмихна -

а той е свикнал другите да го гледат,

да цъкат с език и да казват: - Еех, далеко е...

Знаеш ли колко такива въздишки съм му отнесъл...

Сега го е страх...

Детето заплака, наведе се, откъсна цвете и тръгна

към смутения хоризонт...

© Георги Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??