14 нояб. 2009 г., 17:53

Хоризонтът и детето

967 0 7

                                                                         ... ако не станете като децата...

                                                                                        Иисус Христос

 

 

А къде е просторът? - попита детето... 

Защо светликът на простора се сви на топка 

и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли...

Ураган, който лакомо ще погълне цветята ни... 

Ех, дете - отговори му вятърът - хоризонтът е смутен...

Та ти го помилва и му се усмихна -

а той е свикнал другите да го гледат,

да цъкат с език и да казват: - Еех, далеко е...

Знаеш ли колко такива въздишки съм му отнесъл...

Сега го е страх...

Детето заплака, наведе се, откъсна цвете и тръгна

към смутения хоризонт...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесах много!!!
  • Хареса ми стихчето ти!!!
    Привет!
  • Да достигнеш хоризонта, да го помилваш и да му се усмихнеш - постигната мечта? Отново си притчов, Георги! Човеколюбецо!
  • Децата в нас погребва времето ни без да забележим.
  • ... страхът на простора да бъде помилван... страхът от достижимост... и утешителната ласка на дете, която не познава условности и граници - отвъд невъзможното! Да бъдем деца - независимо от...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...