14 нояб. 2009 г., 17:53

Хоризонтът и детето

969 0 7

                                                                         ... ако не станете като децата...

                                                                                        Иисус Христос

 

 

А къде е просторът? - попита детето... 

Защо светликът на простора се сви на топка 

и е готов да се превърне в ураган от настръхнали мисли...

Ураган, който лакомо ще погълне цветята ни... 

Ех, дете - отговори му вятърът - хоризонтът е смутен...

Та ти го помилва и му се усмихна -

а той е свикнал другите да го гледат,

да цъкат с език и да казват: - Еех, далеко е...

Знаеш ли колко такива въздишки съм му отнесъл...

Сега го е страх...

Детето заплака, наведе се, откъсна цвете и тръгна

към смутения хоризонт...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесах много!!!
  • Хареса ми стихчето ти!!!
    Привет!
  • Да достигнеш хоризонта, да го помилваш и да му се усмихнеш - постигната мечта? Отново си притчов, Георги! Човеколюбецо!
  • Децата в нас погребва времето ни без да забележим.
  • ... страхът на простора да бъде помилван... страхът от достижимост... и утешителната ласка на дете, която не познава условности и граници - отвъд невъзможното! Да бъдем деца - независимо от...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...