20 abr 2025, 9:23

Хоро

  Poesía
243 0 0
             Х О Р О  

 

02.04.2025 година ден на освобождението

на Америка от оковите на Демокрацията,

обявен официално, сериозно от Тръмп-

освобождаване и от вътрешното равновесие

на колоритния американски президент.

Да направиш Америка силна

със шапка на главата произведена във Китай-

връх на най-откачената подигравка,

сътворена от съзнанието на един олигофрен.

"Президенте", жалко за твоите поданици,

но явно,те си те заслужават-

а като си помисля,ей така на майтап само,

от кога нашите опушени български братчеди,

които не са вече чак толкоз опушени,

разказаха на наивниците играта

с чашите и магичното зарче,

"Тука има,тука няма",

наистина мъчно ми става за теб.

Ти,чак сега ли се сети за нея?

Днес казваш едно,утре точно обратното,

давайки си вид на не чак толкоз извеян

за президент с цървули български и шапка китайска,

усмихвайки се нахално,но жалко

от буклучийския камион.

Не винаги кофти-рекламата е ефикасна-

когато смесват се сериозното със шегата,

винаги много трябва да се внимава за пропорцията,

защото иначе се получава печално,комично,смешното,

и така нататък и така нататък и така нататък,

без да си наясно,за какво точно става въпрос.

Спри да се изживяваш в ролята на първообраз,

защото само бледо си копие на нашия Бойко!

Той на времето, благодарение на тази игра

от пожарникар примерен в авангарда

набързо порасна до генерал,

след това в полицията се извиси

до позиция на неин главен секретар,

от там на тъгъ-дък превзе кметството на столицата,

а накрая се самоизсреля за премиер,

само, че тази игра отдавна не е вече на мода,

макар, че все още са актуални нейните правила,

играчите са отдавна във вълните нови на тренда-

господин президент на демократична Америка

ръка сложи на сърцето и напъни се, да осъзнаеш,

че със светлинни години фатално си закъснял.

 

Лек да е пухът върху праха скъп на Адама,

който на времето оптимистично натъжен пееше,

"Кога ще ги стигнем американците

в тази гъста мъгла?"

Господин Колев-приятелю, успокой се,

младите откриха откраднато-изгубените чистачки

и сега сме спокойни в дълбокия аквапланинг

на магистралите с вкопани дири на Лунен пейзаж,

но и на тях наближава им почти,вече времето.

Ние сме много жилав,умен и хитър народ,

преживял дълга пет вековна тирания,

изтанцувал тежките стъпки,пълни със сълзи

на Страшимировото кърваво хоро,

който отново от сън дълбок се събужда,

под акордите стари,но бодри на Чинтулов

след прокобите тъмни,тъжни,жестоки-

рожби на поредния край на света.

 

Ще оправим скапаните си магистрали

и в ритъма на хорото на Лили по радиото,

не само и единствено в Неделя

ще танцуваме усмихнати свежите хора

на народния професор Дико Илиев

и ще превърнем целия си живот

в едно нестихващо,бодро,напористо хоро.

 

Отбелязано е в неписаните анали на Историята,

така се говори и сред народа,

че когато жена стане президент на България,

ние ще поведем новото световно хоро.

Аз виждам вече Жената,

а може би не само аз,

с която ще започне промяната на съдбата ни

към един нов свят без оръжия ,

както завеща ни Христос.

На това хоро най-отпред ще се вее

байрака прекрачил през Смъртта

и донесъл ни Свободата

с думи извезани върху него с много любов,

СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА!

 

19.04.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...