24 ene 2008, 20:43

Хоро

4.7K 0 25
 

Едно, две, три. Напред-наляво,

полюшване и после две назад.

Разказват стъпките, разказват,

как мъката родила песента...

 

Полите се люлеят със мелодията,

потръпват змиевидно като вятър.

И чуваш как далече във Родопите

един овчар изгората си жали...

 

Нагръдниците греят със метличини

и макове. Заплетени от вихър хороводен

в един венец. В полето на усмивките

косите и очите светят огнено...

 

В редица. В кръг. Във звук и във палитра

хорото се извива и люлее.

Като надежда и като молитва,

че корените вечно ще живеят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...