24 ene 2008, 20:43

Хоро 

  Poesía » Filosófica
4196 0 25
 

Едно, две, три. Напред-наляво,

полюшване и после две назад.

Разказват стъпките, разказват,

как мъката родила песента...

 

Полите се люлеят със мелодията,

потръпват змиевидно като вятър.

И чуваш как далече във Родопите

един овчар изгората си жали...

 

Нагръдниците греят със метличини

и макове. Заплетени от вихър хороводен

в един венец. В полето на усмивките

косите и очите светят огнено...

 

В редица. В кръг. Във звук и във палитра

хорото се извива и люлее.

Като надежда и като молитва,

че корените вечно ще живеят...

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??