Jan 24, 2008, 8:43 PM

Хоро 

  Poetry » Phylosophy
4483 0 25
Едно, две, три. Напред-наляво,
полюшване и после две назад.
Разказват стъпките, разказват,
как мъката родила песента...
Полите се люлеят със мелодията,
потръпват змиевидно като вятър.
И чуваш как далече във Родопите
един овчар изгората си жали...
Нагръдниците греят със метличини
и макове. Заплетени от вихър хороводен
в един венец. В полето на усмивките
косите и очите светят огнено... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??