24 янв. 2008 г., 20:43

Хоро 

  Поэзия » Философская
3992 0 25
 

Едно, две, три. Напред-наляво,

полюшване и после две назад.

Разказват стъпките, разказват,

как мъката родила песента...

 

Полите се люлеят със мелодията,

потръпват змиевидно като вятър.

И чуваш как далече във Родопите

един овчар изгората си жали...

 

Нагръдниците греят със метличини

и макове. Заплетени от вихър хороводен

в един венец. В полето на усмивките

косите и очите светят огнено...

 

В редица. В кръг. Във звук и във палитра

хорото се извива и люлее.

Като надежда и като молитва,

че корените вечно ще живеят...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??