Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
21 abr 2022, 11:25  

Hощта ще е е с моите тъмни очи 

  Poesía » De amor, Otra
342 7 14

Додето се спъвах по сипей сама
и драките дружки ми бяха,
по-вярно от куче ти пазех дома,
превърна се в къща – без стряха.

 

По навик изгълтваш на две или три
вечерята топла и сита.
А после заспиваш. Звезди за сестри
и месец си имам – да скита,

 

да търси за мен ширине, висине,
където се ражда магия.
Дали те събудих? Надявам се – не.
Спи, спи си! Зад думи ще скрия

 

онази тъй луда балканска глава,
която дори побеляла
си мисли: "Стареем, какво от това,
пак с вятъра бих полетяла"!

 

Дали, ако бронята с рокля сменя
и мислите леко гримирам...
Какви ги говоря? Такава съм – нà!
От този живот се умира!

 

Затуй ще лудувам и с пълни гърди,
ще дишам, ще пиша, ще бъда.
А ти остарявай, не ми се сърди,
че аз съм ти лек и присъда.

 

А дойде ли ден да не чуеш гласа,
на лудата дето обича,
то аз сред звездите кроя чудеса
и всяко на тебе прилича.

 

Седни под лозницата. Не! Не плачи!
Ни рано ще бъде, ни късно,
нощта ще е е с моите тъмни очи
и обич над тебе ще пръсне...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Най-топлият лъч
terita (Теодора Атанасова) terita
Poesía » De amor, Filosófica
Старея, белея... какво от това...
по облаци стъпила с двата си крака,
сърфирам по вятъра, а той на шега
ми спира дъха, в прегръдка ме стяга.
С гръмотевични бури в танц ме върти, ...
  407  7  5 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??