10 ene 2022, 17:41

Хотел Калифорния

  Poesía » Otra
794 0 0

Хотел Калифорния

/ моя версия, която не е превод/

 

Пътувам по тъмен, непрогледен път,

колата ми споделя мрачния участък,

нощта разхлажда с топлия си аромат,

светулка ме упътва, проблeсквайки напред…

 

Главата ми тежеше, очите ми смъдяха…

Ще трябваше да спра, за да се съвзема,

стоях на прага, звънецът рязко прозвуча,

вратата се отвори и адът оживя…

 

Но как е толкова красив!?

Звънтящ от смехове – по-скоро рай,

Посрещащ те с „Добре дошъл!“ и „ На къде?!“

„Разбира се, в хотел Калифорния, целогодишен рай…“

 

Хотел Калифорния - целогодишен рай,

открийте го, а Тифъни ще ви закара,

с мерцедеса Бенц ще полетите,

в безкрайно удоволствие на лятната ви пот…

 

Момчетата танцуваха на двора,

в приятна и разхлаждаща умора,

а мислите им…Те летяха в бяс…

Видях ги и със звънеца призовах – „ Вино донесете!“

 

„ Шестдесет и девета“ – най-добрата ни реколта?“

Управителят мазно се усмихна,

добре че Тифъни промъкна се в съня ми

и чух отново – „Добре дошъл в нашия хотел!“

 

Видях лицето и – прекрасно!

Каква приятна изненада!

И плувайки в море от сладостна замая,

отпивах розово шампанско…

 

Момичето летеше над всичките ни стаи,

момчетата му махаха, но само толкоз,

те бяха хванали животното, което ги гнетеше,

извадиха ножове, за да го разкъсат.

 

Аз също го промуших,

животното бе живо и ревеше…

То бе нощния пазач…

Успокояваше ни с надежда… за живота…

 

„Ти можеш да участваш в пира,

когато пожелаеш си добре дошъл!

Но видиш ли смъртта - няма как да се завърнеш!

Защото всичко той е удоволствието и любовта!“

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Дървеничарски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...