10 ene 2022, 17:41

Хотел Калифорния

  Poesía » Otra
799 0 0

Хотел Калифорния

/ моя версия, която не е превод/

 

Пътувам по тъмен, непрогледен път,

колата ми споделя мрачния участък,

нощта разхлажда с топлия си аромат,

светулка ме упътва, проблeсквайки напред…

 

Главата ми тежеше, очите ми смъдяха…

Ще трябваше да спра, за да се съвзема,

стоях на прага, звънецът рязко прозвуча,

вратата се отвори и адът оживя…

 

Но как е толкова красив!?

Звънтящ от смехове – по-скоро рай,

Посрещащ те с „Добре дошъл!“ и „ На къде?!“

„Разбира се, в хотел Калифорния, целогодишен рай…“

 

Хотел Калифорния - целогодишен рай,

открийте го, а Тифъни ще ви закара,

с мерцедеса Бенц ще полетите,

в безкрайно удоволствие на лятната ви пот…

 

Момчетата танцуваха на двора,

в приятна и разхлаждаща умора,

а мислите им…Те летяха в бяс…

Видях ги и със звънеца призовах – „ Вино донесете!“

 

„ Шестдесет и девета“ – най-добрата ни реколта?“

Управителят мазно се усмихна,

добре че Тифъни промъкна се в съня ми

и чух отново – „Добре дошъл в нашия хотел!“

 

Видях лицето и – прекрасно!

Каква приятна изненада!

И плувайки в море от сладостна замая,

отпивах розово шампанско…

 

Момичето летеше над всичките ни стаи,

момчетата му махаха, но само толкоз,

те бяха хванали животното, което ги гнетеше,

извадиха ножове, за да го разкъсат.

 

Аз също го промуших,

животното бе живо и ревеше…

То бе нощния пазач…

Успокояваше ни с надежда… за живота…

 

„Ти можеш да участваш в пира,

когато пожелаеш си добре дошъл!

Но видиш ли смъртта - няма как да се завърнеш!

Защото всичко той е удоволствието и любовта!“

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Дървеничарски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...