Jan 10, 2022, 5:41 PM

Хотел Калифорния

  Poetry » Other
795 0 0

Хотел Калифорния

/ моя версия, която не е превод/

 

Пътувам по тъмен, непрогледен път,

колата ми споделя мрачния участък,

нощта разхлажда с топлия си аромат,

светулка ме упътва, проблeсквайки напред…

 

Главата ми тежеше, очите ми смъдяха…

Ще трябваше да спра, за да се съвзема,

стоях на прага, звънецът рязко прозвуча,

вратата се отвори и адът оживя…

 

Но как е толкова красив!?

Звънтящ от смехове – по-скоро рай,

Посрещащ те с „Добре дошъл!“ и „ На къде?!“

„Разбира се, в хотел Калифорния, целогодишен рай…“

 

Хотел Калифорния - целогодишен рай,

открийте го, а Тифъни ще ви закара,

с мерцедеса Бенц ще полетите,

в безкрайно удоволствие на лятната ви пот…

 

Момчетата танцуваха на двора,

в приятна и разхлаждаща умора,

а мислите им…Те летяха в бяс…

Видях ги и със звънеца призовах – „ Вино донесете!“

 

„ Шестдесет и девета“ – най-добрата ни реколта?“

Управителят мазно се усмихна,

добре че Тифъни промъкна се в съня ми

и чух отново – „Добре дошъл в нашия хотел!“

 

Видях лицето и – прекрасно!

Каква приятна изненада!

И плувайки в море от сладостна замая,

отпивах розово шампанско…

 

Момичето летеше над всичките ни стаи,

момчетата му махаха, но само толкоз,

те бяха хванали животното, което ги гнетеше,

извадиха ножове, за да го разкъсат.

 

Аз също го промуших,

животното бе живо и ревеше…

То бе нощния пазач…

Успокояваше ни с надежда… за живота…

 

„Ти можеш да участваш в пира,

когато пожелаеш си добре дошъл!

Но видиш ли смъртта - няма как да се завърнеш!

Защото всичко той е удоволствието и любовта!“

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Дървеничарски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...