Хотел Калифорния
/ моя версия, която не е превод/
Пътувам по тъмен, непрогледен път,
колата ми споделя мрачния участък,
нощта разхлажда с топлия си аромат,
светулка ме упътва, проблeсквайки напред…
Главата ми тежеше, очите ми смъдяха…
Ще трябваше да спра, за да се съвзема,
стоях на прага, звънецът рязко прозвуча,
вратата се отвори и адът оживя…
Но как е толкова красив!?
Звънтящ от смехове – по-скоро рай, ...