10.01.2022 г., 17:41

Хотел Калифорния

791 0 0

Хотел Калифорния

/ моя версия, която не е превод/

 

Пътувам по тъмен, непрогледен път,

колата ми споделя мрачния участък,

нощта разхлажда с топлия си аромат,

светулка ме упътва, проблeсквайки напред…

 

Главата ми тежеше, очите ми смъдяха…

Ще трябваше да спра, за да се съвзема,

стоях на прага, звънецът рязко прозвуча,

вратата се отвори и адът оживя…

 

Но как е толкова красив!?

Звънтящ от смехове – по-скоро рай,

Посрещащ те с „Добре дошъл!“ и „ На къде?!“

„Разбира се, в хотел Калифорния, целогодишен рай…“

 

Хотел Калифорния - целогодишен рай,

открийте го, а Тифъни ще ви закара,

с мерцедеса Бенц ще полетите,

в безкрайно удоволствие на лятната ви пот…

 

Момчетата танцуваха на двора,

в приятна и разхлаждаща умора,

а мислите им…Те летяха в бяс…

Видях ги и със звънеца призовах – „ Вино донесете!“

 

„ Шестдесет и девета“ – най-добрата ни реколта?“

Управителят мазно се усмихна,

добре че Тифъни промъкна се в съня ми

и чух отново – „Добре дошъл в нашия хотел!“

 

Видях лицето и – прекрасно!

Каква приятна изненада!

И плувайки в море от сладостна замая,

отпивах розово шампанско…

 

Момичето летеше над всичките ни стаи,

момчетата му махаха, но само толкоз,

те бяха хванали животното, което ги гнетеше,

извадиха ножове, за да го разкъсат.

 

Аз също го промуших,

животното бе живо и ревеше…

То бе нощния пазач…

Успокояваше ни с надежда… за живота…

 

„Ти можеш да участваш в пира,

когато пожелаеш си добре дошъл!

Но видиш ли смъртта - няма как да се завърнеш!

Защото всичко той е удоволствието и любовта!“

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Дървеничарски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...