15 oct 2014, 23:18

Храм 

  Poesía » Otra
311 0 0
Минавам през много места,
от всичко по малко остава,
спомените носят следа,
която сърцето разтапя.
И се чудя, кой ли съм станал
или естествено ме мъкне живота,
щом почна да пиша си спомням,
че миг е момента насред вечността.
Да се определяш,не е ли тъпо?
Да бъдеш ТОВА, ОНОВА ?
Душата ми е бурен кораб,
несломима дори и пред себе си, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Петров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??