23 mar 2011, 0:07

Храм 

  Poesía » De amor
1908 0 17
Сънят ми е топло ухание
на прясно косена трева,
и рожба на древно предание
и дъжд, напоил угарта…
Животът ми спуска се бързащо
тревожен, накъсан и жив,
Защо все към тебе ме връща?…
Аз зная, че с мен си щастлив.
Реално е всяко докосване
в мига, заслепил вечността.
След него са неми въпросите,
след него я няма нощта… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??