danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
23 mar 2011, 0:07

Храм 

  Poesía » De amor
1849 0 17

Сънят ми е топло ухание

на прясно косена трева,

и рожба на древно предание

и дъжд, напоил угарта…

 

Животът ми спуска се бързащо

тревожен, накъсан и жив,

Защо все  към тебе ме връща?…

Аз зная, че с мен си щастлив.

 

Реално е всяко докосване

в мига, заслепил вечността.

След него са неми въпросите,

след него я няма нощта…

 

И в стона на всяко обичане,

в очите на всички  мечти,

в часа на последното вричане,

една самодива шепти…

 

До другия миг на откриване,

до другия вик във нощта,

молитвено в тебе  орисана

аз храм си издигнах сама…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??