danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
23.03.2011 г., 0:07 ч.

Храм 

  Поезия » Любовна
1664 0 17

Сънят ми е топло ухание

на прясно косена трева,

и рожба на древно предание

и дъжд, напоил угарта…

 

Животът ми спуска се бързащо

тревожен, накъсан и жив,

Защо все  към тебе ме връща?…

Аз зная, че с мен си щастлив.

 

Реално е всяко докосване

в мига, заслепил вечността.

След него са неми въпросите,

след него я няма нощта…

 

И в стона на всяко обичане,

в очите на всички  мечти,

в часа на последното вричане,

една самодива шепти…

 

До другия миг на откриване,

до другия вик във нощта,

молитвено в тебе  орисана

аз храм си издигнах сама…

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??