15 sept 2017, 21:42  

Храм

  Poesía » Otra
455 2 0

                   (Александър Невски)

 

              На София в сърцето старо

              на Бога храм въздига ръст.

              Изваян цял от мрамор в бяло,

              а там, над него – златен кръст.

 

              Просветват златокуполни кубета

              и пръскат божията благодат.

              Камбанен звън сред равните полета

              зове в молитва православен град.

 

              Под неговите порти от дърво

              преминаха царе и патриарси.

              Богати, бедни всички във едно,

              да молят Него за здраве и добро.

 

              През времето видял народна радост

              и скъ́рби след загубени войни.

              Посял в душите на децата си

              миг упование във трудни дни.

 

              И днес тъй гордо храма се възправя,

              всевечен стожер на хора без хомот

              и от амвона свой той благославя

              за щастие и мъдрост цял народ.

 

              Пловдив

              15.09.2017

              

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...