15 сент. 2017 г., 21:42  

Храм

457 2 0

                   (Александър Невски)

 

              На София в сърцето старо

              на Бога храм въздига ръст.

              Изваян цял от мрамор в бяло,

              а там, над него – златен кръст.

 

              Просветват златокуполни кубета

              и пръскат божията благодат.

              Камбанен звън сред равните полета

              зове в молитва православен град.

 

              Под неговите порти от дърво

              преминаха царе и патриарси.

              Богати, бедни всички във едно,

              да молят Него за здраве и добро.

 

              През времето видял народна радост

              и скъ́рби след загубени войни.

              Посял в душите на децата си

              миг упование във трудни дни.

 

              И днес тъй гордо храма се възправя,

              всевечен стожер на хора без хомот

              и от амвона свой той благославя

              за щастие и мъдрост цял народ.

 

              Пловдив

              15.09.2017

              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...