(Александър Невски)
На София в сърцето старо
на Бога храм въздига ръст.
Изваян цял от мрамор в бяло,
а там, над него – златен кръст.
Просветват златокуполни кубета
и пръскат божията благодат.
Камбанен звън сред равните полета
зове в молитва православен град.
Под неговите порти от дърво
преминаха царе и патриарси.
Богати, бедни всички във едно,
да молят Него за здраве и добро.
През времето видял народна радост
и скъ́рби след загубени войни.
Посял в душите на децата си
миг упование във трудни дни.
И днес тъй гордо храма се възправя,
всевечен стожер на хора без хомот
и от амвона свой той благославя
за щастие и мъдрост цял народ.
Пловдив
15.09.2017
© Хари Спасов Все права защищены