ХРАМ

Там някъде – извън града голям,

далеч от хората, но не и сам…

Безцелно ходя,  сраснал се с гората,

край мен жужат свободните пчели,

блести от пролетна роса тревата,

и спирам се под вечните ели,

унесен, взирам се към върховете,

но те са толкова далеч над мен,

тук нощем си почиват зверовете,

а денем е прекрасен рай зелен.

Че мойте думи са безкрайно слаби,

за да опишат тази прелест, знам,

защото тя с неземни е мащаби,

защото тя е всеобхватен храм,

от който черпя чисто вдъхновение,

от който вдишвам ангелски ефир;

в гората ходя аз на поклонение

и там намирам за душата мир.

Това е моят чист природен храм,

намиращ се извън града голям.