Храм
ХРАМ
Там някъде – извън града голям,
далеч от хората, но не и сам…
Безцелно ходя, сраснал се с гората,
край мен жужат свободните пчели,
блести от пролетна роса тревата,
и спирам се под вечните ели,
унесен, взирам се към върховете,
но те са толкова далеч над мен,
тук нощем си почиват зверовете,
а денем е прекрасен рай зелен.
Че мойте думи са безкрайно слаби,
за да опишат тази прелест, знам,
защото тя с неземни е мащаби,
защото тя е всеобхватен храм,
от който черпя чисто вдъхновение,
от който вдишвам ангелски ефир;
в гората ходя аз на поклонение
и там намирам за душата мир.
Това е моят чист природен храм,
намиращ се извън града голям.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Раммадан Л.К. Все права защищены
