Храм
ХРАМ
Там някъде – извън града голям,
далеч от хората, но не и сам…
Безцелно ходя, сраснал се с гората,
край мен жужат свободните пчели,
блести от пролетна роса тревата,
и спирам се под вечните ели,
унесен, взирам се към върховете,
но те са толкова далеч над мен,
тук нощем си почиват зверовете,
а денем е прекрасен рай зелен.
Че мойте думи са безкрайно слаби,
за да опишат тази прелест, знам,
защото тя с неземни е мащаби,
защото тя е всеобхватен храм,
от който черпя чисто вдъхновение,
от който вдишвам ангелски ефир;
в гората ходя аз на поклонение
и там намирам за душата мир.
Това е моят чист природен храм,
намиращ се извън града голям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
