24 feb 2009, 16:57

Храм

741 0 9
Кучешки лай,

залостени

метални огради,

пронизващ страх...

... някъде там,

храм,

изографисан

в икони,

с прокудени тайни...

... онемял от

плашещата тишина,

бе скрил

в себе си

душата оголена,

избягала

от време

безлюбовно,

обречено...

 

... някъде там,

диво сърцето

потърси подслон...

... на вратата

на храма

беше изписано: затворено...

 

... беше заключена

 

сърцето

опита да влезе,

почука,

нямаше отговор...

 

... но беше орисано!

 

Някъде там,

кучешки лай,

залостени

метални огради,

пронизващ страх...

 

... любовта

появи се,

(не бе закъсняла),

само беше отседнала

тихо,

с топла усмивка

притече се

в помощ

на сърцето...

 

...  не почука,

а влезе

през нея,

(имаше тази способност),

вратата беше

заключена,

за любовта

прегради нямаше...

... в храма,

душата

се сгуши в сърцето

и се облече

с любовна премяна!

  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...